Лили Димкова

Лили Димкова е завършила Художествена академия в София (1957 г.), специалност сценография. Работила е като художник в театъра и киното, както и оформление на книги. Имала е самостоятелни изложби живопис в Ню Йорк в музея на Николай Рьорих (1979), в Сан Франциско, Алжир, Мароко, Берлин, Будапеща, Виена и самостоятелни изложби в София. Нейни картини има в Националната галерия, в музеят „Николай Рйорих“ в Ню Йорк, галерии в страната и в частни колекции в много страни. Носител е на орден „Кирил и Методий“. Работи с маслен пастел.
Светът на Лили Димкова е проникнат от светлина и мисъл. И портретите, и пейзажите (портрети на природата) й изразяват това проникновение, те търсят вътрешното измерение на нещата, за да го направят видимо чрез цветовете и движението. Една особена прозрачност има в лицата, в очите, в небето, в земята, дървесата и водите, която ни помага да усетим, че материята в този свят е не просто вещество, а едно живо тайнство, една трепетна светеща енергия. Тази прозрачност художничката постига по отношение не само на пространството, но и на времето. Когато вътрешният й поглед се обърне към миналото, той прозира през пластовете на времето, разпознава и очертава образите на големите духовни подвижници на България, чието могъщо присъствие оживява в Картините: Орфей, Боян Магът, Василий Врач, Йоан Кукузел, Свети Иван Рилски, Паисий, Патриарх Евтимий, Светите Кирил и Методий. А циклите „Лица от бъдещето“, „Шестата раса“ и „Заветът на цветните лъчи на светлината“ ни представят образи, които съществуват сякаш извън и въпреки времето – изначални, архетипни, прекрасни като мечта. Светът става прозрачен само когато го гледат чисти очи.

Лили Димкова предпочита да рисува очите. Вероятно онова, което истински я вълнува, е душата на човека (и на нещата). „Тя прекрасно рисува физическия облик на човека, но винаги осмислен от богатата му духовна същина. Това е ключ към разбиране на нейното майсторство в областта на портрета, което е наистина завидно. Самата тя казва, че в живота всичко е светлина и движение. Рисувайки Лили Димкова прилага тази своя позиция – тоновете на портретите й се вплитат в един неудържим, сякаш раздвижен от вечния ход на времето вихър. Той обгръща всичко, като ни изпълва с чувството за диалектика в живота, историята и човешкото развитие.“

(з.д.к. Й. Коцева, 1981 г.)

„Лили Димкова е художник, надарен с изключителна чувствителност!
Нежност, светлина и движение са характерни черти на нейното изкуство, тези качества ние виждаме в картините й – било във фигурите на девойките -лазарки, било в обредните танци на кукерите или в ритъма и движението на природата. Разцъфтялата пролет или есенните ветрове са колкото земни, толкова и отдалечени от земята. Изкуството на Димкова е пропито с размисъл! Нейните мисли, светли и одухотворени, с таланта на душевна чистота, са ярко изразени в хармонично единство на багри, форми и щрих. Нейният творчески заряд е великолепието в света, красотата над преходното и мислите за вечното!“

(проф. Дечко Узунов, 1979г.)

Лили Димкова е завършила Художествена академия в София (1957 г.), специалност сценография. Работила е като художник в театъра и киното, както и оформление на книги. Имала е самостоятелни изложби живопис в Ню Йорк в музея на Николай Рьорих (1979), в Сан Франциско, Алжир, Мароко, Берлин, Будапеща, Виена и самостоятелни изложби в София. Нейни картини има в Националната галерия, в музеят „Николай Рйорих“ в Ню Йорк, галерии в страната и в частни колекции в много страни. Носител е на орден „Кирил и Методий“. Работи с маслен пастел.